Правна уредба на минималната работна заплата (МРЗ)

МРЗ принципно се прилага за най-ниско квалифицирания труд и представлява един гарантиран минимум на средства за издръжка на заетите с такъв труд лица и техните семейства. Затова понякога тя се обозначава и като „минимална цена на труда“ – определена на часова, дневна или месечна база.

 

У нас МРЗ се определя с постановление на Министерския съвет. С ПМС № 497 от 29.12.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1-ви януари 2023 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната стана 780 лв., а на минималната часова работна заплата - 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец.

 

Казаното означава, че страните по заварени и нововъзникващи трудови правоотношения за пълно работно време не могат да договарят заплати, по-ниски от посочената сума. Такава уговорка би била недействителна поради противоречие със закона.

 

Впрочем, увлечени в анализ на правилата на новата европейска директива за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, някои специалисти, взели отношение по темата в последните месеци, като че ли забравиха по-старите, но – без съмнение – действащи източници на правната уредба в материята в България. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за договаряне на работната заплата от 1991 г. например „при определянето на минималната работна заплата за страната се отчитат: потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.“

 

Впрочем, подобно по съдържание правило е заложено и в Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, макар че тя беше ратифицирана от България едва през 2018 г. (ДВ, бр. 12/06.02.2018 г.). Конвенцията установява две важни правила по отношение на формирането на размера на минималната работна заплата:

 

► Елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата следва да включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия: (a) потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, обезщетенията за социално осигуряване и относителния жизнен стандарт на други социални групи; и (б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.

 

► Процедурите за определянето и изменението на минималната работна заплата задължително трябва да предвиждат изчерпателни консултации със заинтересованите представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.