Работно време по трудов договор за допълнителен труд

» Трудови правоотношения » Работно време по трудов договор за допълнителен труд

14 Юни. 2024 ClubTrzNormativi.bg

Етикети: Работно време по трудов договор за допълнителен труд, трудов, договор, допълнителен труд, работно време

Анализ от експерт Красимира Гергева, включен в книгата “Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи”, където ще намерите общо 84 експертни решения на казуси, 15 анализа + Наредба за работното време, почивките и отпуките. Вземете книгата от тук >>

Трудовият договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 110 от Кодекса на труда /за работа при същия работодател/ или на основание чл. 111 от Кодекса на труда /за работа при друг работодател/, трябва да съдържа изрично уговорено работно време което да е извън установеното работно време по основния трудов договор. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от Кодекса на труда, задължително условие е общата продължител- ност на работното време по всички трудови договори на работника/ служителя да не нарушава задължителната минимална между- дневна и междуседмична почивка, предвидени в Кодекса на труда. Съгласно чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по- малко от 12 часа. Съгласно чл. 153 от КТ минималната междуседмична почивка е в размер на 48 часа, а при сумирано изчисляване на работното време - непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно отчитане на работното време е:
- За ненавършилите пълнолетие работници и служители – не повече от 40 часа седмично;
- За всички останали работници и служители – 48 часа седмично.

Ал. 2 към чл. 113 от Кодекса на труда предоставя възможност на работодателите при предоставено писмено съгласие от работниците и служителите, навършили пълнолетие, да работят и повече от 48 часа. Важно е да се отбележи, че това съгласие следва да бъде дадено изрично, вписването на такава клауза в трудовия договор би била неправомерна. В тази връзка, работникът или служителят, който има сключен трудов договор на основание чл. 110 от КТ със същия работодател, дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случаите на трудов договор, сключен на основание чл. 111 от КТ писменото съгласие се дава от работника или служителя на работодателя по допълнителния трудов договор.

Писменото съгласие за работа повече от 48 часа седмично, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 5 от Кодекса на труда, се отнася за период не по-дълъг от четири месеца, след изтичането на този период, то може да бъде дадено за нови четири месеца.

В случаите, когато работникът или служителят не даде съгласието си, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до неблагоприятни последствия за него.

Важно е да се обърне внимание, че съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Това означава, че ако лицето работи по основното си трудово правоотношение на 8-часов работен ден, а на трудовият договор за допълнителен труд работното време е 2 часа, че само работата по основния трудов договор е достатъчна за придобиване на един ден трудов стаж.

Разпоредбата на чл. 355, ал. 5 от КТ гласи, че за трудов стаж по Кодекса на труда не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Това означава, че ако лицето работи на основен трудов договор на 8-часов работен ден и на трудов договор за допълнителен трудов договор, то за трудов стаж не му се признава времето в повече от нормалната продължителност на работното време.

Следва да се има предвид обаче, че възнаграждението по втория трудов договор, върху което са внасяни осигурителни вноски, се взема предвид при определяне на осигурителния доход, който служи за изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Източник: “Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи”. Вземете цялата книга от тук >>