На 1-ви август 2022 година влезе в сила нова разпоредба в Кодекса на труда. Създадена е алинея 2 на чл. 228а относно професионалната квалификация:
(2) Когато по силата на нормативен акт, колективен трудов договор или споразумение към индивидуалния трудов договор работодателят е длъжен да осигури обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа, времето на обучение се отчита като работно време Когато е възможно, обучението се провежда в рамките на установеното работно време на работника или служителя. Всички разходи, свързани с обучението, са за сметка на работодателя.
Ето какъв експертен коментар дава доц. д-р Андрей Александров във връзка с промяната:
За да имате целия Кодекс на труда 2022 г. с всички актуални промени по него + още анализи от доц. д-р Андрей Александров в печатен формат, кликнете тук >>
Още с приемането на разпоредбите на чл. 228а и чл. 228б от КТ през 2008 г. целта на законодателя беше поддържането и повишаването на професионалната квалификация да се въздигнат в задължения на страните по трудовото правоотношение, а не да зависят само от добрата им воля (или по-скоро – от инициативата, усилията и възможностите на работодателя). За съжаление, вече дългогодишната практика по прилагане на тези разпоредби показва, че тази цел не е постигната. Задълженията на страните по трудовия договор за поддържане и повишаване на професионална квалификация са разписани в закона, но продължават да имат твърде скромна практическа приложимост.
Похвално е декларираното намерение в закона изрично да се регламентира, че всички разходи, свързани с обучението за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите, са за сметка на работодателя, когато задължението му за осигуряване на обучението произтича от нормативен акт или колективен трудов договор. „По този начин ще се стимулира развитието на професионалната квалификация на работниците и служителите, което е свързано с повишаване на качеството и производителността на труда. В тези случаи времето на обучението трябва да се отчита като работно време поради обстоятелството, че участието в обученията е по нареждане на работодателя. Когато е възможно, обучението следва да се провежда по време на работа, в рамките на установеното работно време на работника или служителя, което е предпоставка за пълноценно участие в обучението без да се намалява почивката на наетото лице.“ (из мотивите на законопроекта).
Разбира се, логично е нормативноустановените задължителни обучения да са за сметка на работодателя, както и тези, за които самият работодател се е задължил да проведе по пътя на колективното преговаряне. Извън тях, обаче, всички останали форми на поддържане и повишаване на професионална квалификация остават все така пожелателни.
Източник: "Кодекс на труда 2022". Вземете го тук >>
Ето какъв експертен коментар дава доц. д-р Андрей Александров във връзка с промяната:
За да имате целия Кодекс на труда 2022 г. с всички актуални промени по него + още анализи от доц. д-р Андрей Александров в печатен формат, кликнете тук >>
Още с приемането на разпоредбите на чл. 228а и чл. 228б от КТ през 2008 г. целта на законодателя беше поддържането и повишаването на професионалната квалификация да се въздигнат в задължения на страните по трудовото правоотношение, а не да зависят само от добрата им воля (или по-скоро – от инициативата, усилията и възможностите на работодателя). За съжаление, вече дългогодишната практика по прилагане на тези разпоредби показва, че тази цел не е постигната. Задълженията на страните по трудовия договор за поддържане и повишаване на професионална квалификация са разписани в закона, но продължават да имат твърде скромна практическа приложимост.
Похвално е декларираното намерение в закона изрично да се регламентира, че всички разходи, свързани с обучението за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите, са за сметка на работодателя, когато задължението му за осигуряване на обучението произтича от нормативен акт или колективен трудов договор. „По този начин ще се стимулира развитието на професионалната квалификация на работниците и служителите, което е свързано с повишаване на качеството и производителността на труда. В тези случаи времето на обучението трябва да се отчита като работно време поради обстоятелството, че участието в обученията е по нареждане на работодателя. Когато е възможно, обучението следва да се провежда по време на работа, в рамките на установеното работно време на работника или служителя, което е предпоставка за пълноценно участие в обучението без да се намалява почивката на наетото лице.“ (из мотивите на законопроекта).
Разбира се, логично е нормативноустановените задължителни обучения да са за сметка на работодателя, както и тези, за които самият работодател се е задължил да проведе по пътя на колективното преговаряне. Извън тях, обаче, всички останали форми на поддържане и повишаване на професионална квалификация остават все така пожелателни.
Източник: "Кодекс на труда 2022". Вземете го тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
2 Коментари