Въпрос: Кога се полага платен и кога неплатен творчески отпуск? В Кодекса на труда няма разяснение. Полага се при сключено допълнително споразумение с работодателя. Как да се разбере кога да е платен и кога неплатен?
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Законодателят умишлено оставя неуредена част от тази материя, за да позволи на страните по трудовото правоотношение да договорят такива творчески отпуски, каквито преценят за уместно и целесъобразно в конкретната ситуация.
За някои творчески отпуски е изрично регламентирано дали са платени или не - такъв е например отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд (платен отпуск), съответно не- платен отпуск по чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ
Вероятно в запитването се имат предвид служебните и творчески отпуски по чл. 161 от КТ Тяхната цел действително не е дефинирана в закона, но от самото понятие може да се изведе по тълкувателен път, че те трябва да се ползват за дейности, свързани с професионалното и личното развитие на работника или служителя, несъвместими с работата му по трудовото правоотношение. Ако например служителят подготвя научно изследване, резултатите от което ще бъдат използвани по-късно в работата му по трудовото правоотношение, е вероятно да се постигне съгласие този отпуск да е платен. Обратно, ако той подготвя например произведение на художествената литература, но му е необходимо по-компактно време за концентрация, отсъствието му от работа по-скоро ще се оформи като неплатен творчески отпуск.
Важно е да се отбележи, че през 2015 г. в уредбата на тези отпуски беше прието едно допълнение, което на пръв поглед оставя впечатление за необосновано големи възможности на страните да договарят неплатени отпуски, които се признават за трудов стаж, от което осигурителната система може да претърпи вреди. Ако работодателят разреши неплатен творчески отпуск по индивидуално споразумение със служителя, този отпуск може да е с голяма продължителност, а междувременно лицето да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За периода няма да са плащани осигурителни вноски, защото отпускът е неплатен и не се формира осигурителен доход, но НОИ ще трябва да отпусне пенсия, когато са изпълнени законовите предпоставки за това.
Все пак подобни опасения са пресилени. На първо място, сред творческите отпуски най-често използван е посоченият по-горе отпуск за подготовка и защита на дисертационен труд, който има изрична уредба. Договарянето на други видове творчески отпуски между страните по трудовото правоотношение е възможно, но е по-скоро изключение.
Не може да не се отбележи също, че няма логична причина работодателят да даде съгласието си за произволни служебни или творчески отпуски. Така той се лишава от работната сила на служителя, а се задължава и да пази мястото му в предприятието.
Източник: “Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи”. Вземете книгата с всички решени казуси в нея от тук >>
Законодателят умишлено оставя неуредена част от тази материя, за да позволи на страните по трудовото правоотношение да договорят такива творчески отпуски, каквито преценят за уместно и целесъобразно в конкретната ситуация.
За някои творчески отпуски е изрично регламентирано дали са платени или не - такъв е например отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд (платен отпуск), съответно не- платен отпуск по чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ
Вероятно в запитването се имат предвид служебните и творчески отпуски по чл. 161 от КТ Тяхната цел действително не е дефинирана в закона, но от самото понятие може да се изведе по тълкувателен път, че те трябва да се ползват за дейности, свързани с професионалното и личното развитие на работника или служителя, несъвместими с работата му по трудовото правоотношение. Ако например служителят подготвя научно изследване, резултатите от което ще бъдат използвани по-късно в работата му по трудовото правоотношение, е вероятно да се постигне съгласие този отпуск да е платен. Обратно, ако той подготвя например произведение на художествената литература, но му е необходимо по-компактно време за концентрация, отсъствието му от работа по-скоро ще се оформи като неплатен творчески отпуск.
Важно е да се отбележи, че през 2015 г. в уредбата на тези отпуски беше прието едно допълнение, което на пръв поглед оставя впечатление за необосновано големи възможности на страните да договарят неплатени отпуски, които се признават за трудов стаж, от което осигурителната система може да претърпи вреди. Ако работодателят разреши неплатен творчески отпуск по индивидуално споразумение със служителя, този отпуск може да е с голяма продължителност, а междувременно лицето да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За периода няма да са плащани осигурителни вноски, защото отпускът е неплатен и не се формира осигурителен доход, но НОИ ще трябва да отпусне пенсия, когато са изпълнени законовите предпоставки за това.
Все пак подобни опасения са пресилени. На първо място, сред творческите отпуски най-често използван е посоченият по-горе отпуск за подготовка и защита на дисертационен труд, който има изрична уредба. Договарянето на други видове творчески отпуски между страните по трудовото правоотношение е възможно, но е по-скоро изключение.
Не може да не се отбележи също, че няма логична причина работодателят да даде съгласието си за произволни служебни или творчески отпуски. Така той се лишава от работната сила на служителя, а се задължава и да пази мястото му в предприятието.
Източник: “Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи”. Вземете книгата с всички решени казуси в нея от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари