Последици от уволнението поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

 
Автор на статията – доц. д-р Андрей Александров. Анализът е част от експертното издание „365 дни ТРЗ: Експертни решения и съвети“ с десетки готови решения на казуси, възникнали през настоящата 2021-ва година + експертни анализи по ключови промени и важни обстоятелства в трудовото право и осигуряване. Вижте изданието тук >>
 
На работника или служителя се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 от КТ . Това обезщетение е дължимо при всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение.
 
Най-характерното обезщетение, свързано с прекратяването на трудовото правоотношение поради пенсиониране, е т.нар. благодарствено (или още „гратификационно“ обезщетение).  Според настоящата редакция на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
 
Социалният смисъл на плащането е да даде израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Освен това обезщетението може да се окаже и крайно необходимо като средство за издръжка на работника или служителя и неговото семейство в периода, непосредствено след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато тя бъде изчислена и започне реалното й изплащане.
 
От цитираната разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ могат да се изведат предпоставките за възникване на правото на благодарствено обезщетение:
а) прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това – не е задължително трудовият договор да се прекратява по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ макар и това да е най-често срещаната в практиката хипотеза. Възможно е например страните да прекратят договора по взаимно съгласие, което пак ще доведе до възникването на правото на гратификационно обезщетение, ако са изпълнени останалите предпоставки.
б) след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО – няма значение дали правото е реално упражнено, т.е. дали работникът или служителят е подал съответното заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали такава вече му се изплаща или не;
в) при положение че не му е било изплащано такова обезщетение по друго трудово правоотношение – това е изискването за еднократност на изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ
г) е налице изискуемият трудов стаж (от който зависи размерът на обезщетението).
 
По отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид още, че преценката се прави към датата на възникване на правото на обезщетение. Ако например в момента, когато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят има прослужени 8 години при същия работодател или в същата група предприятия и трудовият договор се прекрати, обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът или служителят продължи да работи след придобиване на право на пенсия две или повече години и едва тогава се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.
 
Източник: „365 дни ТРЗ: Експертни решения и съвети“. Вземете го тук >>