Правни проблеми, свързани с полагането на извънреден труд

Експертният анализ е от доц. д-р Андрей Александров и е поместен в най-големия портал на ТРЗ служителите у нас – www.portaltrznormativi.bg. – Само експертни решения и отговори на реални въпроси на Вашите колеги, множество експертни анализи по важни теми и промени в трудовото право, данъчно-осигурителен календар за всеки период, обнародвания от ДВ, промени и още много други. Вижте как да получите пълен достъп до портала, като кликнете тук >>
 
Извънредният труд е забранен от българското трудово законодателство и се допуска само по изключение, в изчерпателно уредени в закона хипотези и при спазване на максимално допустими времеви лимити. Такъв труд е от естество да застраши здравето и работоспособността на работника или служителя, а за работодателя е свързан с допълнителни разходи за увеличено заплащане. Затова извънредният труд е нежелателно явление и за двете страни по трудовото правоотношение.
 
***
 
От особена важност за работодателите е да се подчертае, че за увеличеното заплащане на извънредния труд няма значение дали той е законно или незаконно положен. Възможно е работникът или служителят да е работил по указание на работодателя например 16 последователни часа, с което е нарушена минималната норма на междудневна почивка. Такова указание е незаконосъобразно с всички произтичащи от това последици. За него работодателят може да понесе и административна отговорност, но това няма отношение към дължимото заплащане – то остава дължимо при всички случаи на полагане на извънреден труд.
 
Както е видно от дефиницията на извънредния труд, такъв може да се полага в две хипотези:
– по нареждане на работодателя: най-често такива нареждания дават преките ръководители на работниците и служителите. Може да става дума за устно или писмено указание към отделен служител или група служители да положат труд в извънработно време;
– със знанието и без противопоставянето на работодателя или на прекия ръководител: тази хипотеза се нарича още „мълчаливо допускане” на извънреден труд. При нея няма директно нареждане на съответните лица да се работи извън редовното работно време но те са информирани за полагането на извънреден труд и не са предприели действия за преустановяването му. Поради това законът приравнява правните последици в двете разглеждани ситуации.
 
От гледна точка на работодателите „мълчаливо“ допусканият извънреден труд крие сериозни рискове. Според практиката на ВКС, обективирана напр. в Решение № 136/2014 г. по гр. д № 7112/2013 г., полагането на извънреден труд в тази хипотеза предполага „узнаване“ от работодателя, т.е. един субективен елемент – толериране на предварително известен, узнат факт. Въпреки това в практиката не са редки случаите, в които се уважават искове на работници и служители за възнаграждение за положен извънреден труд, без да се изследва въпросът дали работодателят е имал фактическата възможност да научи за това – напр. в големи предприятия с пространствено отдалечени звена, при командироване на работници и служители и пр. Безусловно необходима е промяна, насочена към завишаване на изискванията спрямо доказването на положения извънреден труд. Няма съмнение, че „доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и др.“ (цитираното по-горе съдебно решение), но доведено до крайност, това становище открива пътя към злоупотреби от страна на служителите. Така се стига до уважаване на искове за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд във всички дни на междуседмичната почивка за 3-годишен период (максималният период, за който може да се претендира вземането, преди да бъде погасено по давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ , подкрепени със свидетелски показания от бивши колеги на ищеца. Едва ли е нужно да се обосновава колко житейски нелогично и невероятно е един служител да е работил извънредно във всички почивни дни за период от три години. Работодателят обаче се оказва изправен пред непреодолимото затруднение на доказването на отрицателни факти – че това не се е случило или той не е бил информиран.
 
• Допустимост на извънредния труд по изключение
 
Колкото и нежелателно явление да е полагането на извънреден труд и законът да се стреми в максимална степен да го ограничава, не може да не се отчита, че някои житейски ситуации все пак го оправдават. В защита на обществения интерес, например, интересите на отделния работник или служител трябва да отстъпят. Затова законът очертава изчерпателно и по императивен начин кога извънредният труд е допустим по изключение. Така установените случаи не могат нито да бъдат разширявани, нито стеснявани по волята на страните по трудовото правоотношение.
 
Те са предвидени в чл. 144 от КТ
(1) за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
(2) за извършване на работа от...
 
Целия експертен анализ прочетете в Портал ТРЗ Нормативи, тук, след безплатна регистрация >>