Право на платен отпуск при ненавършени 8 месеца трудов стаж

Правото на платен годишен отпуск възниква с едновременно с възникване на трудовото правоотношение. Размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски се уговарят в трудовия договор - чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ. За да придобие право да ползва полагащия му се платен годишен отпуск, работникът или служителят следва да има най-малко 8 месеца трудов стаж. Трудовият стаж може да бъде придобит по един или повече трудови договори, а също и при един или при повече работодатели.

 

След като възникне веднъж, правото на ползване на платения отпуск се запазва и не е необходимо придобиване на 8 месеца стаж отново при каквито е да е последващи обстоятелства. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато обаче работникът или служителят придобие част от 8-месечния трудов стаж през една календарна година и друга част през следващата календарна година, то тогава той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. Размерът на отпуска за всяка календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. 

 

Ползването на размера на платения годишен отпуск за първата календарна година, в която все още не са придобити 8 месеца стаж, се отлага по реда на чл. 176 от КТ.

 

Ако до придобиването на тези 8 месеца стаж трудовият договор бъде прекратен, служителят трябва да получи от работодателя парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за полагащите се му се, но неизползвани до прекратяването на трудовите правоотношения, дни платен годишен отпуск, независимо че той не е  имал право да ги ползва.

 

Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.