Предложени са промени в Кодекса на труда, касаещи дистанционната форма на работа.
Предложенията обаче предизвикват разногласия, тъй като според икономистът от Интитута на пазарна икономика Адриан Николов те ще променят гъвкавостта на работата извън офиса.
Ето например част от предстоящите промени:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) С индивидуалния трудов договор се определят и:
1. мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя;
и
(2) Работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.“
Според предложените промени е необходимо да има ясно и точно определено място, на което работникът извършва договорената с работодателя си дейност, което в известна стемен води до двусмислие, тъй като дистанционнара работа предполага именно липса на строго определено работно място.
Още повече, строга дефиниция на работното място съществува и към момента в Допълнителните разпоредби на КТ пар. 1, т. 4., която обхваща както надомната работа, така и работата от разстояние: „При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“.
Според него същото се отнася и до работното време – промените окуражават максималното регламентиране на работното време от разстояние и предварителното му договаряне между работодател и работник. Това до голяма степен изглежда логично, когато има потребност работникът да бъде на разположение в определени часове, да речем когато осигурява поддръжка. Много по-често обаче дистанционната работа е свързана със създаването на определен продукт, което е обвързано не толкова с време, прекарано в работа, колкото с постигане на цели и спазване на срокове. В такива условия дефинирането на конкретно време, което работникът трябва да прекарва в работа, или още повече с конкретни часове в денонощието, изглежда безсмислено.
Промените за работа от вкъщи включват и въвеждането на “правото на изключване”. Това означа, че след приключване на работното време работодателят не трябва да дава задачи и да се обажда на своите подчинени.
Според икономист Николов въвеждането на правилото е полезно, тъй като често при дистанционния метод на работа възниква риск работните задължения да преминат в личното време на служителите.
Според анализа общият поглед към предложените промени в трудовото законодателство сочи, че те опитват да решават несъществуващ проблем. Работата от разстояние у нас е разпространена в няколко сфери на икономиката – най-вече в сектора на информационно комуникационните технологии, но и сред креативни работници, журналисти и подобни. По нищо не личи, че при тях има нужда от допълнително регулиране, тъй като работодателите злоупотребяват с правата на работниците – тъкмо обратното, този трудов пазар се характеризира с високо търсене на работници, и предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличането им.
Източник: pariteni.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари