Заповед за забавяне на трудови възнаграждения

А ето и конкретния казус и неговото експертно решение:
 
Въпрос: През следващите 3 месеца се налага да забавим изплащането на работните заплати. Датата на която ги плащаме по договор е 7-ми, но управителят разпореди това да стане на 15-ти. Прочетох, че служител може да напусне, ако забавим заплатата му. Може ли да пуснем заповед до служителите и така да се предпазим от евентуални последици? Друга възможност е да им платим аванс - така поне преди 7-мо число те ще са получили част от заплатата си и само разликата ще е забавена?
 
Отговор на въпроса даде експерт Василена Христова:
 
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване след приетия в предприятието график. Фактът че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение и не го е изплатил на датите, определени в Правилата за работната заплата или в Правилника за вътрешният трудов ред или на датата, определена в индивидуалния или колективния трудов договор, дава основание на всяко лице - работник или служител - да прекрати трудовия си договор. Дори и 1 ден забавяне изплащането на възнаграждението е достатъчен, за да възникне правото на работника или служителя да прекрати трудовият си договор с работодателя без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
 
Достатъчно е работникът или служителят да отправи писменото изявление до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и това води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Моментът на прекратяване е определен в чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ а именно: „при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.“
 
Съдебната практика неведнъж се е сблъсквала с този проблем.
 
В Решение № 145 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г., III г. о., е изрично посочено: „Правната норма на чл. 327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ “
 
В Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о., се посочва: „За да се прекрати договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение. Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл. 128 КТ работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление.“
 
Работодателят не би могъл да откаже да прекрати трудовия договор, дори според него да липсват основания за това прекратяване, по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ Работодателят има правото да заведе съдебен иск, ако счита, че не са били налице основания за упражняване на правото на прекратяване.
 
При прекратяване на трудовия договор от работника или служителя на посоченото основание, чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение – чл. 221, ал. 1 от КТ Размерът на действителните вреди е определен в ал. 4 на чл. 221 КТ - изчисляването става върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
 
Във вашия случай, след като сте наясно предварително, че ще изплащате заплатите на дата, която е по-късна от установените от Вас, работодателя може да се опита да предоговори клаузите за изплащане на трудовите възнаграждения с работниците или служителите. В случай на постигане на споразумение между страните и подписване на такова, то Вие ще имате  договорени нови срокове за плащане на трудови възнаграждения.