Казусът е свързан с неправомерно съкращение по член от Кодекса на труда поради намаляване на обема на работа на служител, който формално е назначен като техническо лице в хотел ХХХ, а фактически е изпълнявал длъжност „управител“. Проблемите в това правоотношение са много, но в момента – заради грубото отношение, с което е бил принуден да подпише предизвестие от работодател за освобождаване – човекът иска да разбере какви са възможностите да получи финансово обезщетение, свързано със загубата на работа и множеството изпълнявани извън трудовата характеристика задачи, включително като материално отговорно лице, рецепционист в периодите без служители на рецепция и т.н. Обстоятелството, че лицето практически е работило като управител на хотела, е видно от комуникацията му по имейл със собственика, от ръста на оборотите от настаняване на туристи в хотела и др. Никога не му е било заплащане възнаграждение или допълнителен бонус за всичко, което е вършел извън кръга на преките му трудови задължения.
Описаната в запитването фактология навежда на извод за злоупотреба от страна на работодателя, но за съжаление от правна гледна точка ситуацията не е толкова еднозначна. Обикновено длъжностните характеристики включват и по-широко формулирани задължения или фрази от типа „Работникът/служителят изпълнява и други задължения, произтичащи от характера на работата и/или възложени от работодателя“. Някои недобросъвестни работодатели се позовават на подобни общи формулировки, за да възлагат на работниците и служителите си редица допълнителни задължения, без да ги компенсират за това.
Трудовото ни законодателство не предвижда правен механизъм, по който да се търси допълнително възнаграждение от бившия работодател за извършената работа „в повече“ от дължимата по длъжностна характеристика. Основният проблем всъщност е, че няма как да се формулира размер на подобна претенция, защото не може да се стойности положеният труд. Ако например служителят счита, че за задачите, които е изпълнявал извън кръга на служебните му задължения, е справедливо да бъде компенсиран с 10 000 лв., размерът на тази претенция не може да бъде обоснован пред съда – такова възнаграждение никога не е договаряно, нито пък може да се извлече по аналогия от възнаграждението за други длъжности.
Възможните действия за защита на правата на лицето в общи линии се свеждат до следното:....
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари