Работно е времето, през което работникът или служителят е задължен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или на друго, уговорено между страните място. През това време работникът или служителят изпълнява служебните си задължения съобразно своята професия, специалност и квалификация и в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред и колективния трудов договор.
Работодателят е длъжен да осигури всички необходими условия за полагане на труда – материално-техническа база, суровини, материали и т.н.
Продължителността на работното време, както и всички други въпроси, свързани с полагането на труда, подлежат на свободно договаряне между страните при сключване на индивидуалния трудов договор и на последващи изменения чрез допълнителни споразумения по смисъла на чл. 119 от КТ Това е обичайният ред за установяване на работното време на всеки отделен служител.
Разбира се, с оглед необходимостта да организира съвместната работа на множество работници и служители, работодателят има и правомощията да определя едностранно някои въпроси по отношение на организацията, разпределението и отчитането на работното време.
Тези възможности следва да се използват, като се спазват изискванията на трудовото законодателство, свързани с правата на работниците и служителите на почивка, осигуряване на възможност за хранене и т. н.
Така например в правилника за вътрешния трудов ред работодателят може да установи началото и края на работното време. Най-често работният ден започва в 9:00 ч. и приключва в 17.30 ч. или 18 ч., в зависимост от това дали е предвидена почивка за хранене от 30 мин. или 1 час. Работодателят може едностранно да удължава работното време (чл. 136а от КТ , да въведе непълно работно време (чл. 138а от КТ и др. На тези въпроси ще бъде обърнато внимание по-долу.
Източник: “Някои практически проблеми, свързани с правния режим на работното време”. Вземете електронното ръководство от тук >>
Продължителността на работното време, както и всички други въпроси, свързани с полагането на труда, подлежат на свободно договаряне между страните при сключване на индивидуалния трудов договор и на последващи изменения чрез допълнителни споразумения по смисъла на чл. 119 от КТ Това е обичайният ред за установяване на работното време на всеки отделен служител.
Разбира се, с оглед необходимостта да организира съвместната работа на множество работници и служители, работодателят има и правомощията да определя едностранно някои въпроси по отношение на организацията, разпределението и отчитането на работното време.
Тези възможности следва да се използват, като се спазват изискванията на трудовото законодателство, свързани с правата на работниците и служителите на почивка, осигуряване на възможност за хранене и т. н.
Така например в правилника за вътрешния трудов ред работодателят може да установи началото и края на работното време. Най-често работният ден започва в 9:00 ч. и приключва в 17.30 ч. или 18 ч., в зависимост от това дали е предвидена почивка за хранене от 30 мин. или 1 час. Работодателят може едностранно да удължава работното време (чл. 136а от КТ , да въведе непълно работно време (чл. 138а от КТ и др. На тези въпроси ще бъде обърнато внимание по-долу.
Източник: “Някои практически проблеми, свързани с правния режим на работното време”. Вземете електронното ръководство от тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари