Трудовият договор се сключва, изменя и прекратява в писмена форма, която е форма за действителност. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят има няколко общи задължения, независимо от основанието, на което ще прекратят трудовото правоотношение, които ще бъдат посочени по-горе, както и специфични изисквания, като тук ще бъдат посочени спецификите за най-често прилаганите основания за прекратяване на трудовото правоотношение – тези на чл. 328 от КТ.
Започваме с общите Ви задължения като работодатели. Всеки работодател, при прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжен:
- Да начисли и изплати отработеното от работника или служителя трудово възнаграждение и дължимите му се обезщетения. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Място и срокове за изплащане на трудовото възнаграждение са посочени в чл. 270, ал. 1 от КТ Там е посочено, че мястото за изплащане на трудовото възнаграждение е предприятието, където се извършва работата. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В случай че работодателят е договорил нещо друго, например, че трудовото възнаграждение се изплаща на три пъти – две авансови плащания, първото от които в месеца, следващ месеца на прекратяването на трудовия договор, а останалият аванс и окончателното плащане през следващите два месеца, то той ще може да плати цялостния размер на дължимото/ дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, без да дължи лихва за забава, до края на месеца, следващ месеца, в който трудовия договор е прекратен. След този период работодателят ще дължи плащане на неизплатените вземания (заплати и обезщетения) с лихва. Този извод се налага от текста на чл. 228, ал. 3 от КТ
- Да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128а , ал. 3 от КТ . Независимо дали трудовото правоотношение се прекратява по инициатива на работника или служителя, на общите основания за прекратяване, при които правото на прекратяване е в резултат на съгласуваната воля на страните по трудовото правоотношение или в резултат на настъпване на определени събития или други обстоятелства, които правят невъзможно съществуването на правоотношението, или се касае за уволнение – едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя със или без предизвестие, работодателят е длъжен да оформи писмено прекратяването, като издаде „документ, с който се удостоверява прекратяването”. Законът не наименова документа „заповед“, но в практиката най-често се използва „заповед” или „акт” за прекратяване.
- Разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ предвижда и момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
- Да връчи документа по чл. 128а, ал. 3 от КТ на работника или служителя, съобразно сроковете по чл. 335, ал. 2 от КТ за момента на прекратяване на трудовия договор. Този акт има двуяко значение.
- При прекратяване на трудовия договор без предизвестие, той се прекратява от момента на получаването от страна на работника или служителя на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ .
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
5 Коментари