Въпрос: Служител е на трудов договор на 8 часа в едната ни фирма и на допълнителен трудов договор на основание чл. 111 от КТ в другата ни фирма – на 1 час. Колко дни платен годишен отпуск в рамките на годината има право от втората фирма? Той отсъства едновременно и от двете фирми при излизане в отпуск. Как да бъде оформено, щом в едната фирма има право на по-малко дни?
Отговор на този въпрос, както и на още 83 казуса от практиката на колегите Ви, ще намерите из страниците на най-новото експертно ТРЗ издание – „Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи“. Вижте книгата тук >>
Ето отговора на настоящия въпрос от доц. д-р Андрей Александров /включен в книгата/:
Всеки работник или служител по трудово правоотношение има право на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 1 от КТ . Това право не се загубва и при работа на непълно работно време но по общо правило размерът на отпуска се намалява.
Специално по отношение на платения годишен отпуск при работа на непълно работно време обаче, съществува една особеност, свързана с продължителността на непълното работно време Съгласно чл. 23, ал. 2 от НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време , има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Според чл. 355, ал. 2 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня. Следователно при работа на 4 часа (което в общия случай представлява половината от законоустановената редовна продължителност на работното време), работните дни се зачитат за „пълни“. Това означава, че платеният годишен отпуск по това правоотношение трябва да се определи на най-малко 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ .
Ако обаче работното време е по-малко от половината от законоустановеното, отпускът се преизчислява пропорционално. Така например при работен ден от 2 часа, отпускът следва да се определи на минимум 5 работни дни. Логиката на това законодателно решение е в относително малката натовареност по такива трудови правоотношения.
Факт е, разбира се, че са сравнително редки случаите, при които един работник или служител работи само по трудов договор с непълно работно време от 2 или 3 часа. Обикновено такива договори се сключват за допълнителен труд, наред с друг, вече съществуващ трудов договор (със същия или с друг работодател). Вярно е също, че според действащото ни законодателство няма задължително изискване отпускът по основното трудово правоотношение и по договора/ договорите за допълнителен труд да се използват едновременно. Такова правило се съдържаше в отменената през 2002 г. с Решение № 9353 на Върховния административен съд разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НРВПО по отношение на ползването на платения годишен отпуск по договор за външно съвместителство. ВАС прие, че всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава сравнително продължителното отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по отделните трудови договори да се ползва едновременно. Въпреки липсата на изрична разпоредба за едновременно ползване на отпуска по различните трудови правоотношения обаче, и към момента такова ползване е препоръчително, тъй като то в най-голяма степен отговаря на социалния смисъл на платения годишен отпуск. Той трябва да позволи на работниците и служителите да се откъснат временно от служебните си ангажименти, което би било трудно, ако във времето на ползване на отпуск по едно трудово правоотношение работникът или служителят трябва да се явява на работа по друго. Желателно е при възможност работодателите да се съобразяват с предпочитанията на служителите по втори и следващи трудови договори за периода на ползване на отпуска, така че той да съвпада с ползването на отпуска по основното трудово правоотношение. Следва изрично да се обърне внимание, че размерите на отпуските, а и на други трудови права, уредени в действащото ни законодателство, са минимални. По пътя на индивидуалното или на колективното трудово преговаряне те могат да се увеличават. В този смисъл няма никаква пречка да се определи 20 работни дни платен годишен отпуск и за работниците и служителите, полагащи труд при непълно работно време под 4 часа. Правото на по-голям от минималния, законоустановен брой дни платен годишен отпуск, ще произтича от индивидуалния трудов договор на работника или служителя, съответно колективен трудов договор, който се прилага спрямо него.
Източник: „Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи“. Вземете книгата от тук >
Ето отговора на настоящия въпрос от доц. д-р Андрей Александров /включен в книгата/:
Всеки работник или служител по трудово правоотношение има право на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 1 от КТ . Това право не се загубва и при работа на непълно работно време но по общо правило размерът на отпуска се намалява.
Специално по отношение на платения годишен отпуск при работа на непълно работно време обаче, съществува една особеност, свързана с продължителността на непълното работно време Съгласно чл. 23, ал. 2 от НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време , има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Според чл. 355, ал. 2 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня. Следователно при работа на 4 часа (което в общия случай представлява половината от законоустановената редовна продължителност на работното време), работните дни се зачитат за „пълни“. Това означава, че платеният годишен отпуск по това правоотношение трябва да се определи на най-малко 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ .
Ако обаче работното време е по-малко от половината от законоустановеното, отпускът се преизчислява пропорционално. Така например при работен ден от 2 часа, отпускът следва да се определи на минимум 5 работни дни. Логиката на това законодателно решение е в относително малката натовареност по такива трудови правоотношения.
Факт е, разбира се, че са сравнително редки случаите, при които един работник или служител работи само по трудов договор с непълно работно време от 2 или 3 часа. Обикновено такива договори се сключват за допълнителен труд, наред с друг, вече съществуващ трудов договор (със същия или с друг работодател). Вярно е също, че според действащото ни законодателство няма задължително изискване отпускът по основното трудово правоотношение и по договора/ договорите за допълнителен труд да се използват едновременно. Такова правило се съдържаше в отменената през 2002 г. с Решение № 9353 на Върховния административен съд разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НРВПО по отношение на ползването на платения годишен отпуск по договор за външно съвместителство. ВАС прие, че всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава сравнително продължителното отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по отделните трудови договори да се ползва едновременно. Въпреки липсата на изрична разпоредба за едновременно ползване на отпуска по различните трудови правоотношения обаче, и към момента такова ползване е препоръчително, тъй като то в най-голяма степен отговаря на социалния смисъл на платения годишен отпуск. Той трябва да позволи на работниците и служителите да се откъснат временно от служебните си ангажименти, което би било трудно, ако във времето на ползване на отпуск по едно трудово правоотношение работникът или служителят трябва да се явява на работа по друго. Желателно е при възможност работодателите да се съобразяват с предпочитанията на служителите по втори и следващи трудови договори за периода на ползване на отпуска, така че той да съвпада с ползването на отпуска по основното трудово правоотношение. Следва изрично да се обърне внимание, че размерите на отпуските, а и на други трудови права, уредени в действащото ни законодателство, са минимални. По пътя на индивидуалното или на колективното трудово преговаряне те могат да се увеличават. В този смисъл няма никаква пречка да се определи 20 работни дни платен годишен отпуск и за работниците и служителите, полагащи труд при непълно работно време под 4 часа. Правото на по-голям от минималния, законоустановен брой дни платен годишен отпуск, ще произтича от индивидуалния трудов договор на работника или служителя, съответно колективен трудов договор, който се прилага спрямо него.
Източник: „Работно време, почивки и отпуски: Съкровищница от решени казуси и анализи“. Вземете книгата от тук >
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
5 Коментари