Прекратяване на трудов договор поради болест

» Трудови правоотношения » Прекратяване на трудов договор поради болест

05 Ян. 2023 ClubTrzNormativi.bg

Етикети: предизвестие, прекратяване на трудов договор, трудов договор

Въпрос: Наш служител отсъства от работа общо 8 месеца поради заболяване. До началото на септември беше в болнични, като последните 30 дни са с решение на ТЕЛК. При последващо явяване пред ТЕЛК за удължаване на болничния то му е отказано и са му казали да си подготви документи за освидетелстване. След приключване на болничните работникът си пусна платен отпуск до излизане на решението на ТЕЛК. Дали след излизане на решение на ТЕЛК евентуално за 50% и над 50% нетрудоспособност сме задължени да прекратим трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, или можем да не го прекратяваме и лицето да е в отпуск /платен или неплатен/ за няколко месеца до възстановяването му?

Експертното решение на този въпрос, както и на още десетки казуси, е включено в книгата „Сключване и прекратяване на трудови правоотношения“ – ново издание от 2023 година! Вземете го тук >>

Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:

Кодексът на труда урежда различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение поради болест. Според чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,

довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. При прекратяване на трудовия договор и по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и по чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ възниква правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ

Наличието на специални основания за прекратяване на трудовото правоотношение поради болест обаче не означава, че за страните е задължително да ги използват. Няма пречка и дори е желателно трудовият договор да се запази, ако се очаква възстановяване на работоспособността на работника или служителя. (Разбира се, тук говорим за периоди, които не са покрити от издадени болнични листове за временна неработоспособност, защото в такъв случай служителят би използвал разрешения му от здравните органи отпуск и съответно ще получава обезщетение от държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност.)

Дори заключението на ТЕЛК да установи над 50 на сто загубена работоспособност, ако работникът или служителят може да работи друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се пристъпва към трудоустрояване по смисъла на чл. 314 от КТ При трудоустрояване също може да възникне право на обезщетение от държавното обществено осигуряване за период до 6 месеца (чл. 47 от КСО). Ако пък лицето не може да бъде трудоустроено, но и двете страни по трудовото правоотношение желаят запазването му и се очаква възстановяване на работоспособността, няма пречка да се подходи, както се предлага и в запитването – с използване на платен или неплатен отпуск.

Източник: „Сключване и прекратяване на трудови правоотношения – практическо ръководство“. Вземете го тук >>